За книгата: година / Предлаганото на вниманието на читателя произведение е третата и последна част от богословска трилогия, посветена на разкриването на основната истина на християнството за богочовечеството. Според общия план, както е замислен преди около десет години, първата и втората му част са посветени на божествената природа: Агнецът Божи, 1933 г., и Утешителят, 1935 г., - христология и пневматология, докато третата и последна част е посветена на човечеството. Тук разглеждаме различни аспекти на създаденото съществуване, от неговото естествено и паднало състояние до неговото прославено и трансформирано състояние. И така, темата на този труд е учението на Църквата, еклесиологията, разбирана в цялата й широта и дълбочина, като софиология. То задължително се включва в есхатологията, като последна част от цялото учение за Богочовечеството, съдържаща неговите най-общи и последни истини. Дотолкова то е най-важната и отговорна част от цялата работа по Богочовечеството. Това важи и за съставителя, който сега я предава на църковно обсъждане Няколко думи за външните съдби на тази книга. До 1939 г. е напълно готов за печат. Въпреки това имаше дълга пауза в публикуването му, изпълнена с най-големите катаклизми в живота на целия свят. Изпитанията през тези години, лични и общи, естествено послужиха за мен като жизненоважен тест за вярванията, които намират израз тук. В тази връзка трябва да кажа, че не се колебая да публикувам тази книга във вида, в който е написана в началото. Само като последно „Амин“ добавих Допълнения. Последните, макар и да съдържат отчасти повторения на вече казаното, ми се струват необходими именно като такова потвърждение на това изповедание на вярата. И какво друго да кажа? Истините, които се съдържат в откровението на Богочовечеството, в частност в неговото есхатологично откровение, са толкова непоклатими и универсални, че дори най-зашеметяващите събития от световната история, на които сега сме свидетели, както ги разбираме, бледнеят пред тях, сякаш унищожени в тяхното отологично значение в светлината на Бъдещето. И това Пришествие е явяването на Църквата в сила и слава, заедно с преображението на творението. Сърцето и душата, личният фокус на творението е Девата Майка, „Жената и Невястата на Агнето“, тя също е „Светият град – Небесният Ерусалим – слизащ от небето от Бог“, „приготвена като булка, украсена за съпруга си ” (Откр. 21 , 2), „скинията на Бога с човеците” (3) И вредата пред лицето на това Пришествие трябва да вика отново и отново в сърцето му с молитвен вик на вяра, любов и надежда. : „И Духът и Невястата казват: ела! И който е чул, нека каже: ела!... Който е свидетел на това, казва: да, ела бързо! амин Хей, ела, Господи Исусе! (Откр. 22, 17, 20). 11/24 юни 1942 г. Sergius Compound в Париж. Източник: http://odinblago.ru